-
61 adoucir
v.tr. (de a- et doux) 1. подслаждам, правя по-приятен на вкус; adoucir la compote подслаждам компот; 2. омекотявам; produit pour adoucir la peau продукт за омекотяване на кожата; adoucir l'eau омекотявам вода; 3. прен. смекчавам, подобрявам, намалявам; la musique adoucit les mњurs музиката подобрява нравите. Ќ Ant. aggraver, irriter. -
62 afin
de loc. prép., afin que loc.conj. (pour а fin de, que) за да, с цел да (afin de + inf.); il est là afin de voir son ami той е тук ( дойде), за да види приятеля си; afin que (+ subj.); je suis venu afin que tu apprennes la vérité de moi-même дойдох, за да научиш истината от мен. -
63 ainsi
adv. (comp. de si, lat. sic et d'un premier élément obsur) 1. така, тъй, по такъв начин, също така; ainsi soit-il така да бъде, амин; 2. conj. и така, следователно; 3. ainsi que loc.conj. както, както и. Ќ il en est ainsi de така стои въпросът с; ainsi de suite и тъй нататък; pour ainsi dire така да се каже. -
64 amande
f. (lat. pop. °amandula) 1. бадем (плод); 2. ядка. Ќ pour avoir l'amande il faut casser le noyau без труд нищо не става. -
65 amble
m. (de ambler) раван (конска стъпка ту на двата леви, ту на двата десни крака); aller l'amble вървя раван ( за кон). Ќ sortir de son amble сменям тон (на говорене); perdre le trot pour l'amble, perdre les ambles пропадам. -
66 amitié
f. (lat. pop. °amicitatem) 1. приятелство, дружба; se lier d'amitié avec qqn. сприятелявам се с някого; amitié particulière страстна връзка между момичета и момчета; 2. удоволствие; любезност; внимание; поздрави; j'espère que vous nous ferez l'amitié de venir надявам се, че ще имате любезността да дойдете; faites-lui toutes mes amitiés изпратете му много поздрави от мен. Ќ avoir de l'amitié pour qqn. обичам някого. Ќ Ant. inimitié, haine, aversion. -
67 amont
m. (pour а mont "vers la montagne") 1. горно течение (на река); 2. горната част на скиорска писта; 3. прен. нещо, което става преди определения срок; les produits d'amont продукти, готови преди крайния срок; 4. loc. prép. en amont de нагоре, над; vent d'amont вятър, който идва откъм равнината. Ќ Ant. aval. -
68 amour
m. (lat. amor) 1. любов, обич; amour filial синовна обич; 2. страст; amour des arts страст към изкуствата; 3. f. pl. любовни приключения; 4. сексуален акт; faire l'amour любя се; 5. обичан човек; 6. амурче; peindre des Amours рисувам амурчета. Ќ mon amour, m'amour разг. душичке моя; pour l'amour de Dieu за бога. Ќ Ant. aversion, haine, antipathie. -
69 ampliation
f. (lat. ampliatio) 1. юр. препис от документ; 2. анат. разширение, увеличение (на гръдния кош); 3. ист., ост. попълване на документи. Ќ pour ampliation точен препис, вярно с първообраза ( формула под преписите). -
70 andésite
f. (all. pour désigner une lave des Andes) минер. андезит. -
71 apophonie
f. (du gr. apo- marquant l'éloignement et -phonie pour traduire l'all. Ablaut) ез. редуване на гласни (напр. je meurs, nous mourons). -
72 arbre
m. (lat. arbor, -oris) 1. дърво; arbre fruitier плодно дърво; arbre cultivé облагородено дърво; 2. ос (на колелце, пружина); 3. мор. главна мачта на кораб; 4. семейство; коляно; arbre généalogique родословно дърво; 5. arbre de la croix кръста, на който е бил разпнат Христос. Ќ arbre de Diane хим. амалгама от сребро и живак; arbre de Dieu смоковница; arbre а caoutchouc каучуково дърво; arbre d'Apollon лаврово дърво; arbre de Minerve (de Pallas) маслиново дърво; arbre des philosophes живак; faire l'arbre fourchu стая с краката нагоре; faire monter l'arbre излъгвам, заблуждавам някого; arbre de Juda (Judée) див рожков; arbre mille ans боабаб; arbre de Noël коледно дърво, коледна елха; arbre а pain хлебно дърво, Artocarpus incisa; arbre а pauvre homme бряст, Ulmus campestris; arbre de haute futaie дърво, което расте на свобода в гората; couper l'arbre pour avoir le fruit погов. жертвам бъдещето за настоящето; entre l'arbre et l'écorce il ne faut pas mettre le doigt погов. не се бъркай там, където не ти е работа; l'arbre ne tombe pas du premier coup погов. ако не сполучиш първия път, опитай се пак. -
73 argent
m. (de argentum) 1. сребро (метал - Ag, ? 47); lingot d'argent кюлче сребро; 2. сребро (монета); 3. пари; avoir de l'argent имам пари; 4. разш., прен. d'argent със сребърен цвят. Ќ argent allié сребърна сплав; argent blanc сребърно-оловна руда; argent comptant пари в брой; argent corné сребърен хлорид; argent de poche пари за дребни разходи; argent de chat слюда; argent en feuilles сребърен варак; argent faux посребрена мед; argent filé сребърна жица, усукана с коприна; argent fulminant гърмящо сребро (сребърен нитрат); argent liquide пари в наличност (като банкноти, монети); argent natif самородно (чисто) сребро; vif argent живак; en avoir pour son argent получавам толкова, колкото заслужавам (колкото труд съм положил); être а court d'argent нямам пари; être cousu d'argent червив съм с пари; faire argent de tout извличам облага от всичко; jeter l'argent par la fenêtre харча без мярка, налудо пилея пари; l'argent est un bon serviteur et un mauvais maître погов. парите са добър слуга, но лош господар; l'argent lui coule entre les doigts много харча; plaine d'argent n'est pas mortelle загубата на пари не е толкова страшна; l'argent ne fait pas le bonheur щастието не е в парите. -
74 art
m. (lat. ars, artis) 1. изкуство; les règles de l'art правилата на изкуството; l'art poétique поетическо изкуство; les arts décoratifs ou appliqués декоративни или приложни изкуства; les beaux-arts изящни изкуства; њuvre d'art произведение на изкуството; ville d'art град, богат на произведения на изкуството; histoire de l'art история на изкуството; les arts plastiques (arts de l'espace) пластични изкуства (архитектура, изобразително изкуство, скулптура, гравюри; фотография); le septième art киното; le huitième art телевизията; le neuvième art анимационните филми; art déco декоративно изкуство; 2. специалност, професия; занаят, дейност; 3. loc. adv. avec art изкусно, художествено; sans art нехудожествено; 4. pl. ист. arts libéraux духовни занимания; arts mécaniques занимания, изискващи ръчен или механичен труд. Ќ le grand art алхимия; maître ès arts магистър на изкуствата (доктор по философия); le noble art бокс; pour l'amour de l'art върша нещо заради удоволствието от него. -
75 article
m. (lat. articulus "articulation") 1. член; les alinéas d'un article алинеите в даден член; 2. анат., ост. става, учленение; 3. въпрос, точка; sur cet article, pour cet article по този въпрос; 4. грам. член, членна форма; article défini определителен член; article indéfini неопределителен член; 5. статия (във вестник, в речник и др.); article de fond уводна статия; 6. перо; article de dépense разходно перо; 7. стока, артикул, принадлежности; articles de toilette тоалетни принадлежности, артикули; article dépareillé нестандартно, разкомплектовано изделие; 8. прен. въпрос, работа; c'est un autre article това е друг въпрос. Ќ article de foi догма; а l'article de la mort в последния си час, на смъртно легло; faire l'article хваля стоката си; хваля някого, нещо. -
76 auberge
f. (prov. auberjo) гостоприемница; хан; кръчма. Ќ on n'est pas sorti de l'auberge трудностите, грижите още не са свършили; prendre la maison de qqn. pour une auberge настанявам се да живея при някого без да съм канен. -
77 auprès
adv. (de au et près) 1. близо, наблизо до; 2. loc. adv. tout auprès съвсем близо; 3. loc. prép. auprès de при, до; пред; в сравнение с; excusez-moi auprès de vos amis извинете ме пред вашите приятели; venez vous asseoir auprès de moi елате да седнете до мен; ce service n'est rien auprès de ce qu'il a fait pour moi тази услуга е нищо в сравнение с това, което той направи за мен. -
78 autant
adv. (du lat. alterum) 1. толкова; autant d'hommes, autant d'avis колкото хора, толкова и мнения; 2. така, същото; tâchez d'en faire autant опитайте се да направите същото; 3. loc. adv. d'autant също толкова; d'autant mieux толкова по-добре; d'autant moins толкова по-малко; d'autant plus толкова повече; tout autant точно толкова (не по-малко); 4. loc. conj. autant... que толкова..., колкото (при сравнение); autant que докато; дотолкова, доколкото; d'autant que тъй като, като при това; pour autant que доколкото. Ќ autant dire все едно (кажи-речи); autant vaut mourir по-добре (все едно) смърт; autant comme autant в голямо количество. -
79 autre
adj.indéf. (lat. alter) 1. друг; un autre jour друг ден; une autre fois друг път; 2. pr. indéf. друг; l'un après l'autre един след друг. Ќ autre part другаде; d'autre part от друга страна; de part et d'autre от двете страни; de temps а autre от време на време; entre autre между другото; l'autre jour онзи ден; l'autre printemps миналата пролет; nous autres, vous autres (за подсилване) ние, вие; parler de choses et d'autre говоря за едно, за друго; sans autre непременно, без друго; n'en faire jamais d'autres върша все едни и същи глупости; tu me prends pour un autre за глупак ли ме мислиш. -
80 aval1
m. (it. avallo) поръчителство за полица, авал; donner (fournir) son aval1 давам поръчителството си. Ќ bon pour aval1 (формула за поръчителство) поръчител-платец.
См. также в других словарях:
Pour le Mérite — The Pour le Mérite, known informally as the Blue Max (German: Blauer Max),[1] was the Kingdom of Prussia s highest military order for German soldiers until the end of World War I. The award wa … Wikipedia
Pour le Mérite — mit Eichenlaub … Deutsch Wikipedia
Pour l'Afrique et pour toi, Mali — Pour l’Afrique et pour toi, Mali ist die Nationalhymne von Mali. Der Text der am 9. August 1962 eingeführten Hymne stammt von Seydou Badian Kouyaté, damals Minister für Landwirtschaft, die Melodie von Banzoumana Sissoko. Französischer Text A ton… … Deutsch Wikipedia
Pour l’Afrique et pour toi, Mali — ist die Nationalhymne von Mali. Der Text der am 9. August 1962 eingeführten Hymne stammt von Seydou Badian Kouyaté, damals Minister für Landwirtschaft, die Melodie von Banzoumana Sissoko. Französischer Text A ton appel, Mali, Pour ta prospérité… … Deutsch Wikipedia
Pour — Pour, v. t. [imp. & p. p. {Poured}; p. pr. & vb. n. {Pouring}.] [OE. pouren, of uncertain origin; cf. W. bwrw to cast, throw, shed, bwrw gwlaw to rain.] 1. To cause to flow in a stream, as a liquid or anything flowing like a liquid, either out of … The Collaborative International Dictionary of English
Pour Over Me — is a live, extremely rare independent release by David Crowder s UBC worship team.Infobox Album Name = Pour Over Me Type = Live Album Artist = David Crowder Band Released = 1998 Recorded = Genre = Christian rock Worship Length = Label =… … Wikipedia
... pour un maillot jaune — pour un maillot jaune est un court métrage documentaire de Claude Lelouch sorti en 1965 Sommaire 1 Synopsis 2 Fiche technique 3 Distribution … Wikipédia en Français
Pour — Pour, v. i. To flow, pass, or issue in a stream, or as a stream; to fall continuously and abundantly; as, the rain pours; the people poured out of the theater. [1913 Webster] In the rude throng pour on with furious pace. Gay. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Pour — Pour, n. A stream, or something like a stream; a flood. [Colloq.] A pour of rain. Miss Ferrier. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Pour Un Maillot Jaune — is a documentary described as a cinematic tribute about the 1965 Tour de France. It was made by the French film director, Claude Lalouch (b. 30 October 1937, Paris). Lalouch is best known as the director of Un Homme et Une Femme ( A Man and a… … Wikipedia
Pour — Pour, a. Poor. [Obs.] Chaucer. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
